Somewhere Else

Другите места привличат. Една стъпка към някое от тях. Към тихи утрини, които те карат да се усмихваш. Някъде, където няма загубени приятелства, не се бърза и можеш да посрещаш несгодите с усмивка.

Yellow is the color of my true love's hair
In the morning, when we rise...

Freedom is a word I rarely use
without thinking of the time
when I've been loved...

Ос

Някои църкви нямат прозорци, а празни отвори. Някои нямат дори покриви... Ако ми се прииска да построя църква, то нека бъде къща, която е цялата от прозорци. Така както ми беше подарена ризата на гърба, без да съм я искал.
„Оскар и Лусинда“, 1997

Никос

Прозата на Никос Казандзакис е внушителна не само по идеите, а и по обема си. Освен романите и пътеписите, той пише над 10 пиеси и много други творби.
Ще изброя най-популярните му романи, като първо са посочени по-ранните от тях. Само някои са излизали на български. Първите две книги са написани още в периода 1905-1909, когато авторът е едва на 22 (26) години. Преводите на български са великолепни.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Психически спазми
Змията и лилията (издаден като „Драконът и лилията“)

Симпозиум
Капитан Михалис
Братоубийците
Александър Велики
Алексис Зорба

Последното изкушение на Христос
Христос отново разпнат
Свети Франциск от Асизи
Рапорт пред Ел Греко

Пролетес

След онази картинка за душа (душовете) и другата за дърветата и гората, има нещо за пролетните листа...

Баскет

Понякога дните в града са доста монотонни, дори за разказване.
Тичането е медитация и полет, но нищо не съживява така, както баскетбола. След две години прекъсване, отново.

The Band

Един състав, който все така не спира да звучи. От „Волният ездач“ насам.

Жизнь, жизнь

Предчувствиям не верю, и примет
Я не боюсь. Ни клеветы, ни яда
Я не бегу. На свете смерти нет:
Бессмертны все. Бессмертно все. Не надо
Бояться смерти ни в семнадцать лет,
Ни в семдесят. Есть только явь и свет,
Ни тьмы, ни смерти нет на этом свете.
Мы все уже на берегу морском,
И я из тех, кто выбирает сети,
Когда идет бессмертье косяком.

Арсений Тарковский

---

В предчувствия не вярвам, ни в прокоби.
Не се боя от клевети и смях.
Не бягам аз. Тук няма смърт и всичко
безсмъртно е, и твоят страх е грях.
Дали на седемнадесет си или
навършил седемдесетте сега,
реалност в светлина ще видиш
и тъмнина и смърт не ни тежат.
Брегът крайморски стигнали сме ние
и мрежа теглим някои с ята
безсмъртие, когато дойде прилив.

P.S. Опитах се да преведа нещо и ми беше трудно, защото се надцених. Успях да стигна до някъде и поисках да споделя това стихотворение.

Майски

Добро утро, драги мои, в това объркано-разбъркано време. Днес си припомнях стихчетата на Caribiana и вероятно това е причината да се обръщам към вас с нещо подобно на „здравей, свят“.
Ще напиша и за още един човек. Той ме подсети с песен вчера, че мигът обещава вечност... Хъм, но дали ще спази своите обещания?

И ще се срутят всички векове,
когато имената си узнаем.
Ще кажеш: “Палечке,
небето ме зове!”
А аз: “Здравей!
Приятно ми е, Мая.”

Мая Дългъчева