
Чудно, чудно леко и бързо тече времето. Тези дни не ми се иска да го спирам. Следвам извивките му. За един приятел казах „като неспокойна лодка в спокойни води“.
Малко неща притежаваме, още по-малко от тях са лични. Думите отлитат, изборите изгубват значение... Сега дори разстоянията ми се струват взаимни... Подариха ми разходка, картина, цветове и кактус.
Няма коментари:
Публикуване на коментар