вторник, 6 януари 2009 г.

Като втурване


Понякога човек пише за да избяга, а понякога – за да се справи с лошото в себе си, което натежава с времето.
ps Ако човек беше спокоен, може би нямаше да твори.
at

6 коментара:

  1. Анонимен7 януари 2009 г. в 0:44

    спокойствието е душевна подлост.

    ОтговорИзтриване
  2. Niky7 януари 2009 г. в 9:17

    непознат глас, остър, отсъждащ, режещ със замах :)
    а може би всяка подлост тръгва от душата или е отправена към нея...

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен31 януари 2009 г. в 16:43

    спокойствието е най- близо до съвършенството...ето защо е толкова трудно постижимо...и само в творчеството намираме пътят към него.

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен31 януари 2009 г. в 16:52

    http://www.youtube.com/watch?v=ellu5xXNmYs

    ОтговорИзтриване
  5. Niky1 февруари 2009 г. в 22:22

    а може би е недостижимо? така си мисля - че не може и че трябва да бъде достигнато :)

    ОтговорИзтриване
  6. Niky1 февруари 2009 г. в 22:23

    p.s. благодаря за поздрава

    ОтговорИзтриване