петък, 29 май 2015 г.

ЕКСПЕРИМЕНТ И КОСТУМБРИЗЪМ



(На фотографията може да се види една от най-изтъкнатите писателки на Испания, Росалия де Кастро, заедно с нейното семейство.)


ЕКСПЕРИМЕНТ И КОСТУМБРИЗЪМ В ИСПАНСКАТА
И БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ КРАЯ НА ХІХ ВЕК
(СЛУЧАИТЕ СЪС САЛВАДОР РУЕДА И АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ)

Николай Тодоров


SUMMERY

EXPERIMENT AND COSTUMBRISMO IN THE SPANISH AND THE BULGARIAN LITERATURE AT THE END OF THE XIXTH CENTURY
(THE CASES OF SALVADOR RUEDA AND ALEKO KONSTANTINOV) Text

The research is focused on exploring the present state of the theory about the literary mode (or tendencies) known as ‘costumbrismo’. In the paper there is a description of its specific forms of expression and their implied experimental character in the general frame of modernism (or ‘modernismo’, hereby they are used as synonyms).
Set in the context of the romantic and the modernist prose in Spain and Latin America, these tendencies find a wide variety of expressions without necessarily forming a separate movement. Still no final and unchallenged definition of the costumbrismo has been made but there is a general agreement about its principal characteristics. A key point in the developed topic is that they can be fruitfully compared to similar features in other works not specifically related to this mode. This from its side reveals clearer some historical processes in apparently non-related literary traditions and subsequently allows shifts in the interpretative analysis and the comparison of authors like Salvador Rueda and Aleko Konstantinov.
Another major point in the research is the longevity of the costumbrismo ideas. There is a different ‘life-span’ of the literary works because some of them seem to remain more ‘vital’ and ‘intriguing’ even a century after being published. The comparison concentrates on some rhetorical means and stances; the way the personages are build and their flexibility, including their changing point of view. And it only touches subjects like: the ironic and the empathic approaches of the narrator; the construction and the deconstruction of national myths; the free association and dialogism of the literary work; the role of literature to fill cultural gaps and to offer new models for overcoming socio-cultural pressures and ideological restrictions.


RESUMEN

EXPERIMENTO Y COSTUMBRISMO EN LA LITERATURA ESPAÑOLA Y LA LITERATURA BÚLGARA DEL FIN DEL SIGLO XIX
(LOS CASOS DE SALVADOR RUEDA Y ALEKO KONSTANTINOV) Texto

El estudio se concentra en la exploración del estado presente de la teoría del modo literario (o las tendencias) conocido como ‘costumbrismo’. Se incluyen descripciones de las formas de expresión específicas y su implicado carácter experimental en el marco general del modernismo. Estas tendencias se disponen en el contexto de la prosa romántica y modernista en España y América Latina y encuentran una vasta variedad de expresiones sin necesariamente formar un movimiento separado. A pesar de no se pueda formular una definición final del costumbrismo que no sea disputada, existe un consentimiento general en cuanto a sus características principales que se enumeran aquí.
Punto clave en el tópico desarrollado es que ellas pueden aplicarse efectivamente en la comparación de obras que no son específicamente relacionados con el costumbrismo como el termino raramente se usa fuera del contexto español y latinoamericano. De este modo pueden revelarse más claramente varios procesos históricos en distintas tradiciones literarias que permite el cambio en el análisis interpretativo, comparando autores como Salvador Rueda y Aleko Konstantinov por ejemplo.
Otro punto importante en el estudio es la ‘longevidad’ de las ideas del costumbrismo. Hay diferente duración de vida de las obras literarias porque algunas de ellas parecen permanecer ‘vitales’ y ‘intrigantes’ aún un siglo después de ser publicadas. La comparación se concentra en algunos de los medios y las tomadas posiciones retóricas; la manera de construir los personajes y su flexibilidad, incluso su punto de vista cambiante; los modos de aproximación con ironía y empatía desde el punto de vista del narrador. Se mencionan: la construcción o la deconstrucción de mitos nacionales; la asociación libre y el dialogismo de la obra literaria; el papel de la literatura para completar las grietas culturales y ofrecer modelos nuevos para superar presiones socioculturales y restricciones ideológicas.


БИБЛИОГРАФИЯ

Димитрова, Елка, в предговора към: Константинов, Алеко, „Разкази, фейлетони, пътеписи”, Дамян Яков, София, 2005, стр. 5-14.
Славейков, П. П., „Алеко Константинов. Спомени и бележки”, в предговора към: „Съчинения на Алеко Константинов”, София, 1901, цитатът е по: „Българската критика за Алеко Константинов”, София, 1970, стр. 52-55.

Benítez-Rojo, Antonio, “The Nineteenth-Century Spanish-American Novel”, In: “The Cambridge History of Latin American Literature”, vol. 1, Cambridge University Press, Cambridge, 2008, pp. 417-489.
Darío, Rubén, “España contemporánea”, In: “Obras completas”, vol. 21, G. Hernández y Galo Sáez, Madrid, 1920.
“Diccionario de la Lengua Española”, Barcelona, Sopena, 1956.
Escobar, José, “Costumbrismo: estado de la cuestión”, In: Romanticismo 6. Actas del VI Congreso “El costumbrismo romántico”, Roma, Centro Internacional de Estudios sobre el Romanticismo hispánico, Bulzoni, 1996, pp. 419-427.
Fuente, Benvenido de la, “El modernismo de la poesía de Salvador Rueda”, Peter Lang Frankfurt / M. Herbert Lang Bern, Bern, 1976.
González-Blanco, Andrés, “Los grandes maestros Salvador Rueda y Rubén Dario: estudio cíclico de la lírica española en los últimos tiempos”, Pueyo, Madrid, 1908.
Montesinos, José F., “Costumbrismo y novela. Ensayo del redescubrimiento de la realidad española”, Madrid, Castalia, 1960.
“Los orígenes de la obra de Larra”, Madrid, Prensa Española, 1973.
Ortega y Gasset, José, “Azorín: primores de lo vulgar”, In: Ortega y Gasset, José, “Obras completas”, vol. 2, Madrid, Revista de Occidente, 1966, pp. 157-191.
Poblete, Juan, “Reading National Subjects”, In: Castro-Klaren, Sara (ed.), “A companion to Latin American Literature and Culture”, Blackwell Publishing, Oxford, 2008, pp. 309-332.
Pupo-Walker, Enrique, “The Brief Narrative in Spanish America: 1835-1915”, In: “The Cambridge History of Latin American Literature”, vol. 1, 2008, pp. 490-535.
Román, Isabel, “Hacia una delimitación formal del costumbrismo decimononico”, In: “Philologia hispalensis”, No. 3, 1988, pp. 167-180.
Rueda, Salvador, “El ritmo”, M. G. Hernández, Madrid, 1984.

понеделник, 18 май 2015 г.

ИДЕИ ЗА ПРЕВОДА НА ХУДОЖЕСТВЕНА ПРОЗА


Преди да се захване с някое произведение, преводачът трябва да познава поне част от него, други произведения от автора и евентуално други произведения от епохата, в която то е писано. Така преводачът ще може по-лесно да се ориентира какви думи и словосъчетания да използва и с кои стилови особености да се стреми да се съобрази – в това число например дължината на изреченията в текста, натрупванията на определения, повторенията и акцентите, безподложните и безглаголните изречения и др.

Изборът на думи е доста субективен, но те трябва да предават максимално добре авторовата идея, дори когато тя умишлено е направена да изглежда неясна или противоречива. Важна е гледната точка на адресата. Словоредът също е подчинен както на авторовата, така и на обективната логика, но обикновено нито за думата, нито за словореда има толкова много възможности, колкото изглежда на пръв поглед.

Буквалният превод обикновено не е препоръчителен. Балансът между вложеното в текста послание, неговата форма и съответно – интерпретацията им от преводача и читателя, до когото трябва да достигнат, – е изключително субективен. Хубаво е придържането близко до оригиналните параграфи и пунктуация, когато това не противоречи остро на книжовните норми на езика, на който се превежда. Проверката в речника дори на познати думи и търсенето на възможно най-точни съответствия и синоними е хубав навик.

Целта обаче не е допълването, поправянето или изглаждането на текста, а постигането на същата „яснота” като тази на оригинала чрез внимателно и точно подбрани по смисъл и дължина фрази. И в крайна сметка – лекотата и безпроблемността при възприемането от съвременния читател, дори и в текста да останат умишлено поставени „препятствия”.

Проверката на текста, която се състои в един прочит на целия превод, когато той бъде завършен, е особено необходима.