сряда, 11 април 2012 г.

Отново Блейк


Появи се една книга... Шаблонно начало и все пак – особено важно. Става въпрос за „Песни на Невинността и Опитността” на Уилям Блейк.
Блейк се е появявал и преди, но напоследък все по-рядко някой се осмелява да посегне и да се опита да превежда големите класически поети. В случая става въпрос за великолепния превод на Спас Николов, преподавател във Великотърновския университет. От пръв поглед грабва, завладява, задържа вниманието и буди възхищение.
Мисля, че съм чакал тази книга от повече от 11 години – от появата на „Фауст” на Йохан В. Гьоте в превод на Любомир Илиев, макар и да е второ издание (първото не ми е попадало). А радостта ми е особено голяма не само заради обичта ми към Блейк, а защото още някой вярва, че такива поети са преводими на български. Както споменава Ал. Балабанов: всичко зависи от това доколко владееш своя език.

(от корицата)
Тигре, Тигре, жива жар,
лумнал полунощен звяр,
кой ум вечен разчерта
твойта стръвна красота?

Кой ти взора разгоря?
Кой си с огъня игра?
Кой издъ нюдол дълбок
смя да литне на възбог?

Кой пресука с две ръце
твойто жилесто сърце?
То на длан ли затуптя?
И нима не трепна тя?