четвъртък, 31 декември 2009 г.

Предпразнично


Краткост.
How many roads must a man...
:)

събота, 19 декември 2009 г.

Следи в снега


Съвсем закъснях. Толкова много дни изминаха от концерта… Циганската музика на Теодосий Спасов и други музиканти. ЧУДНИ. Как е възможно да са толкова хубави? На моменти – безметежни, на моменти – дълбоки и замислени, и все пак леки.
Теодосий беше приветлив както винаги. Тъмният му костюм контрастираше с посивяващата коса. Беше по-откровен и отдаден на музиката от другите, а те изглеждаха „по-волни”. Може би защото не „работеха” с уста, може би защото той беше най-прочутият, лицето, което даваше и отнасяше славата… или позорът, според случая. Всички свиреха обтегнати като струни, понякога дрезгаво, в задавен екстаз… Кавал, гъдулка, тамбура… Българският фолклор се преплиташе с източни мотиви.
Неочаквано младите барабанисти съвсем освежиха музиката си със своите сола!
Децата ходеха нагоре-надолу из публиката, а аплодисментите бяха израз на неспирна радост.
Тогава Теодосий посвети последната мелодия на Крикор Азарян, който беше починал същия ден с думите:
- Той ни чака там някъде!...
Същият ден открих, че имам няколко бели косъма в косите и на веждите, после падна сняг и, както каза този голям човек Павката:
- Навън е бяла приказка…

петък, 11 декември 2009 г.

Очи чёрные


- Очи, черни очи,
шалави, палави!
Що жално гледате,
жално та милнаво?
Продадени ли сте,
или заложени?
- Не сме продадени,
нето заложени,
най ме мама била,
била, посгодила
за Мирчова синка,
за Колю войвода,
пък ази го неща,
неща и не рача.
(Ямболско)

Без носталгия


Може би твърде леко? Без пари, без особени желания и мисли, крачейки нанякъде през слънчевия ден… Би било твърде много ако старите приятелства бяха така хубави и силни, както преди. Останали са малко.

сряда, 9 декември 2009 г.

Пристигане


Напомняне от В.: „Денят, в който спряхме да тичаме, бе денят, в който пристигнахме.” Дали същото важи за кацането?

сряда, 2 декември 2009 г.

Mare


Mare Nostrum (2008). Jazz.

Mark


Докосване до нещо радостно. Mark Knopfler, Get Lucky, 2009.